Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой. Основните ...

Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература. Цялото негово творчество преминава под знака на дълбоко страдание и песимизъм. Произведенията му продължават традицията, наследена от Пенчо Славейков,

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Яворов е социален поет. В неговото поетично творчесто намират място редица социални проблеми най-вече от живота в българското село. Човешкият свят през погледа на твореца е често трагичен, натоварен от проблемите на битието, люшкан от ураганите на времето

ЯВОРОВ: РАЗСЪБЛИЧАНЕТО ОТ БОТЕВ (Яворовата „Нощ“ между „На нивата“ и „Песен на песента ми“)

Яворов е един от рядко оригинални¬те поети в българската литература.

Яворов, големият поет на живота и смъртта, на борбата и отчаянието, по силата на някакъв фатален жребий споделя съдбата на много от нашите най - добри лирици, станали жертва на насилствена смърт - от куршума на тиранина...

В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и най-обсъжданите творци в тукашната културна среда.

На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално - мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник...

Яворов създава тюетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности...