В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето...

Социално-икономически промени сред българите през 18-и и 19-и век. Културни процеси сред българите през 18-и и 19-и век - възникване и развитие на новобългарската просвета. Борбата за самостоятелна църква...

В края на хилядата години Христос отново се завръща на земята. Придружават Го множеството на изкупените и безброй ангели.

“Борба” е лексикален лайтмотив на Ботевата поезия и основна екзистенциална нагласа на нейния лирически герой – централния носител на идеята за бунтаризма. Неговото

С цялостното си творчество Ботев надраства рамките на националното битие, прониква дълбоко във философската същност на социално-политическите явления и съединява в едно минало, настояще и бъдеще. Проблемите за борбата, свободата, патриотизма, вярата в сил

Пламенна и свободолюбива личност, с непоколебим мъжествен дух, с високо съзнание за патриотичен дълг, бунтовникът е направил своя житейски избор – да поеме по страшния, но "славен път" на борбата.

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Като една истински патриотична, духовно извисена и свободолюбива личност, бунтовникът от стихотворението "На прощаване" поема пътя на борбата.

Вапцаровата поезия се ражда в един от най-драматичните моменти на човешката история-годините на Втората световна война ,когато светът изживява най-големия сблъсък на прогресивното и реакционното ,на възвишено-героичното и антихуманното