Пенчо Славейков е най–нежният и най–вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най–прекрасни творби той възпява в редица от творбите си...

В поетичното творчество на Пенчо Славейков има една поредица от прекрасни женски образи, чийто тънък психологизъм нарежда създателя им сред най-вещите познавачи на женската душа в нашата литература...

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.

Българската народна песен е неподозирано красив свят от звук и мисъл, който Пенчо Славейков обиква още в детството си. Нежната лиричност в стила на поета крие следи на приемственост от народната песен.

Европеизация на българската литература Славейков осмисля в две посоки - приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската естетическа мисъл и съхраняване на националната му самобитност.

Европеизация на българската литература Славейков осмисля в две посоки - приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската естетическа мисъл и съхраняване на националната му самобитност...

Творчеството на Славейков е акт на културно строителство. Първият ни модерен идеолог утвърждава нов естетически проект за обновление на българската литература.

Последните две десетилетия на XX в. поставят ново начало в развитието на българската литература. Характерната за Възраждането синкретичност се разрушава и след Освобождението творците започват да гледат на себе си като на специална категория, обособена и

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес. Освобождението позволява културните тенденции да се отворят към западноевропейския модернизъм и приобщят към общочовешките ценности. В края на Възраждане