В разказа си “Една българка” Иван Вазов изгражда един изключително сполуч-лив като творческо дело образ. Неговата главна героиня, баба Илийца, е така ...

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Иван Вазов заема средищно място в българската култура. Името му се свързва с една от най-напрегнатите и духовни епохи в родната история - борбата за национална независимост през Х1Х век. Творецът не е пряк участник в събитията,...

През 1881 г. в стихосбирката "Гусла" и през 1884 г. в стихосбирката "Поля и гори" Вазов публикува цикъла "Епопея на забравените" - дванадесет оди, за които Александър Кьосев твърди, че по отношение на начина, по който повечет

Родината,народът-Б-я, това е фокусът който събира всички линии на вазовата лирика,вечният извор на ...

В чувствата и впечатленията на Вазов от природата се примесват най-различни елементи от неговия светоглед и жизнена философия.

В любовта на Вазовия лирически герой към България могат да се открият белезите на онази "изпълваща света" първична любов, която едно дете изпитва към майка си в ранна възраст...

В стихотворението “Новонагласената гусла” от първата си сбирка “Пряпорец и гусла” Вазов отхвърля камерните настроения и интимни трепети от най-ранните си творби,...

Образът на Родината, разгледан в различни произведения на Вазов и през различен аспект и проявление на родното. Обхваща творби от различните периоди на неговото творчество....

Одата „Опълченците на Шипка" е последното сгихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторьт влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането