В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги", Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства и светли идеали.

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придав

В „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива нерадостния, изпълнен с мъки и неволи, емигрантски живот на хъшовете в Браила. Речта на Странджата е като утеха за изстрадалите души на българите патриоти, измъчени от лишенията и страданията, които изпитват в чуждат

Всяко време ражда своите герои - доблестни народни синове, чието величие се изразява в саможертвата за свят идеал. Вълнуващ художествен документ за съдбата на достойните българи

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

В повестта "Чичовци" Ив. Вазов представя духовните стойности на българския дух от 60-те години на 19 век. Пътува мислено из позабравеното наивистично минало на предишното поколение (повестта е писана 80-те години), на близки и родни чичовци.

В повестта "Немили – недраги" Иван Вазов пресъздава мъченическия живот и възвишените идеали на българските революционери-емигранти.

Съчинение-разсъждение по първа и втора част от разказа "Една българка" от Иван Вазов.