Иван Вазов пише основната част от романа „Под игото" в изгнание - жертва на русофилските си виждания, той прекарва известен период от живота си /1887 - 1888 г./ в Одеса. Носталгията, родена от изгубения досег с родината, е основната движеща сила, коя

Преди да открои гласа на Бойчо Огнянов (образ с исторически прототипове Левски и Стоян Заимов) и образа на историческата личност Каблешков, Вазов откроява гласа на будното българско общество...

Структура и състав на почвата. Под понятието почва се разбира повърхностният слой на земната кора, който носи растителното покритие на сушата и притежава свойството плодородие ...

Под "месо" в широкия смисъл на думата се разбират всички части от трупа на закланите животни, които могат да служат за храна в суров или обработен вид. Мускулната тъкан е с най-висока хранителна стойност. Тя се състои от удължени мускулни влакн

Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература. Цялото негово творчество преминава под знака на дълбоко страдание и песимизъм. Произведенията му продължават традицията, наследена от Пенчо Славейков,

Уникалността и успехът на Вазовия роман "Под игото" не се дължи на първенствуващото му място в новата българска литература, нито на характерната за почти всички вечни произведения от световната литература носталгична атмосфера, в която е създаде

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.

Старогръцка лирика, рецитирана или по-често изпълнявана под музикален съпровод, възниква най-вероятно през периода на архаиката. За разлика от епическата поезия, лириката разкрива интимността на личните усещания и преживявания като ги илюстрира...

Приходът се дефинира като увеличение на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на актив, или намаление на пасив, които водят до увеличение на...

Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето. Светът се променя, но родовото начало остава под знака на традиционно извечното и непроменимо