Организационното поведение ни дава знания за самата организация и как да влияем в/у условията на нашия живот. Всяка човешка дейност се извършва в организация, никой човек не работи сам или само за себе си.

Личност – човекът като член на обществото, общуващ с другите хора; личността е конкретният човек с цялото му многообразие от социални и психически особености и свойства.

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.

Психологиите изучават човека и човешкия живот. Човекът представлява нещо, затворено в себе си, но заедно с това той е отворен към средата. Човек трябва да се уравновесява в обективните условия на живота си...

Дали в отношенията “човек-човек” и по-конкретно при управлението на хора и общности не съществуват също сигнали, които биха предотвратили немалко отрицателни последици от редица управленски решения.

Характерно за Дебеляновия човек е отчуждение от света на другите. Той се чувства сам сред тълпата, сам в града, сам в една действителност. Душата му е измъчена, разкъсана, изтерзана. Сетивата му са невъзприемчиви към материалното, към видимия свят. Негово

Обществото има разнообразни потребности и за тяхното задоволяване са необходими различни ресурси. Понятието ресурс означава, средство или запас от нещо, което човек може да използва при необходимост...

В живота и творчеството си Вапцаров търси не смисъла на живота, а смисъла на смъртта. И го открива. Открива го бавно, мъчително, минавайки през"социалния ад", през националния абсурд, през разкапващата душата омраза, която поражда престъплението

В „Моята изповед“ Алеко Константинов посочва като любим аромат миризмата на железниците; като любимо развлечение - разходката на чист въздух в мъжка компания.

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от пробле-мите си сред втоплината и уюта на родния дом...