Всеки ден е много интересен, дълъг,но с доста преживявания и всеки ден трупаш опит, печелиш или губиш, защитаваш, превземаш, вървиш напред или отстъпваш назад. Всеки ден осъзнаваш колко още не ти достига, колко още много неща не можеш да направиш..

Онзи ден попаднах на едно интересно стихотворение написано от една жена: Ще дойде ден, когато в някой галактически ресторант ще попитат сина ти: - Ти от коя планета си бе, човек? - oт Земята! - Че там не сте ли се изтребили напълно?! .

Първи Ноември е ден на народните Будители. Това е ден, в които всички почиват, но не всички знаят защо са освободени от мястото, където работят или учат

Ден на светите братя Кирил и Методий - 24 май - ден на почит и възхвала на делото на солунските братя...

Ден след ден се лутаме безспирно: между любовта и омразата, между доброто и лошото, между живота и смъртта....

Всеки си мисли, че с навършване на пълнолетие, ще стане по-отговорен и ще бъде по-мъдър. Да бъдеш възрастен според тези хора би било едно голямо отличие, да работиш 8 часа на ден, да се прибираш в скромния си апартамент уморен и да повтаряш...

В днешен ден, въпреки все по-забързващите се темпове на нашето ежедневие, ни се случва да се запитаме някой и друг въпрос за същността на човека, неговия смисъл - като отделна единица, а също и като част от цялото...

Първи ноември - ден на народните будители. Според мен будителите са една много важна част за да знае всеки народ откъде е дошъл, кои са неговите предци и каква е била тяхната съдба. Те достигат до съзнанието на всеки...

И ето, отминава още един ден. Слънцето пое своя път, който свършва за нас ей там зад хоризонта.

Днес светът е пълен с много и различни проблеми, които го водят към по-лошо и по-лошо. Всеки ден ставаме свидетели или научаваме за все по-големи трагедии и събития, които не е трябвало до се случват.