"Човекът е осъден да бъде свободен”, казва Сартр. Явно, обаче, присъдата не се отнася до всеки дишащ индивид, който има щастието да се определя като човек. .

Като концентрация на тяло и душа, човекът синтезира в себе си тленното и вечното в единна и безспорна цялост. За да постигне своята вечност, преди всичко той трябва да познае себе си, своята преходност, да прозре тлението си....

Две есета на тема древногръцка литература - "Човекът в миналото и днес – многоликата му и противоречива същност" и "Героите в древногръцката литература и героите днес".

ХХІ век – век на техника и високи технологии , време на забързано ежедневие и динамичен живот. Сред морето от информация, проблеми и различни емоции човекът сякаш губи ориентири и вярната посока, губи своята идентичност в борбата...

Доброто и човекът в разказа

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Още от дълбока древност човечеството се е научило да се справя с всяка една ситуация. Духовността играе водеща роля в това, защото чрез нея човекът вярва в себе си и своите възможности...

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

За едни приятелят е този, който няма да извърне глава, когато си в беда, и ще ти помогне дори и тогава, когато самият той има нужда от помощ, ще е до твоето рамо в битките, които водиш. За други това е човекът, който няма да те забрави в молитвите си....