Сборникът "Декамерон" е характерно произведение за ренесансовата епоха, където човекът е представвен като мярка на всички неща. Вниманието е изцяло насочно към човека, освободен от забраните на Средновековието и устремен към щастието...

И - Или - каква философия на живота, какво изпитание за човека?!! Идва от незнайното минало и търси отговора днес, а може би и в бъдещето!...

Съвременният човек живее чрез чувствата си и въпреки че познанията му за света са ограничени, намира стимули за съзидание. Човекът не може да се примири, че индивидуалният (субективният) живот е безсмислен - смъртта слага край на всичко и утехата...

Човекът е живо същество с мисли и чувства, той трябва да е свободен да изразява мнението си сред другите индивиди...

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Човекът и природата са взаимно свързани, човекът е част от природата, а природата – част от човека. Някога човекът е бил в хармония с природата и себе си, но за съжаление вече не е. Хората рядко оценяват преимуществата, които природата притежава и...

Различните митологии дават различни трактовки относно Сътворението и появата на човека, но безспорно близки в едно – човекът е венецът на природата, най-съвършеното Божие творение, а неговият живот е само миг от Вечността..

Човекът е най-висшето творение на природата, поне до този момент и поне в неговите представи. Да си човек не е лесно.

Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните.

Човек — човекът звяр; човекът — магьосник; човекът — феномен, човекът- откривател, мечтател, вожд, безстрашен, велик; и какво ли не ?!...