Есе по мотиви от творчеството на Никола Вапцаров. Откриваме мотива за непрестанната борба на човека с тежкия живот, но също виждаме колко е голямо търпението и упоритостта на хората...

Пътувахме с такова вълнение цялото семейство да дойдем на това чудесно и далечно от всекидневието място. И сега тази авария.

Останах сама в спалнята си в тази малка хижа със странно име “Безбог”. Сякаш съм на края на света. Или съм в началот она света.

Най-голямата загадка на Вселената – Животът. Неслучайно го изписвам с главни букви.

Подходът към темата е твърде интересен и оригинален. Проблемът е видян в неговата същност....

Есе по БЕЛ на тема "Животът е броеница от бели и черни зърна"...

Ех,живот! Радваш се, живееш...................................

Макар и труден, трябва по някакъв начин да го живеем. Той не ще спре и ще продължи неговото колело да се върти, затова се радвайте на малките жестове, на незабравимите мигове с любимите хора и близки,не пропилявайте живота си.

Животът е сложно нещо. Има хора, които живеят ден за ден, има други, които се борят за надмощие, било то над подчинените си, било над по – бедните. Има и такива хора, които се стремят да натрупат пари и богатство – независимо по какъв път...

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.