Природата е наша майка, и ние не бихме могли да живеем без нея. Човекът е безпощаден. Той непрекъснато взема от природатас пълни шепи и не се замисля, че натози свят има и други същества. Всеки ден ние хората замърсяваме почвата с отпадъци...

Човекът заема особено място в света. Той не притежава цялата истина за нещата. За да потърси отговор на въпросите, които го вълнуват, за да открие истината за нещата, които го заобикалят...

Съвременният човек живее чрез чувствата си и въпреки че познанията му за света са ограничени, намира стимули за съзидание. Човекът не може да се примири, че индивидуалният (субективният) живот е безсмислен - смъртта слага край на всичко и утехата...

Човекът е живо същество с мисли и чувства, той трябва да е свободен да изразява мнението си сред другите индивиди...

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Човекът и природата са взаимно свързани, човекът е част от природата, а природата – част от човека. Някога човекът е бил в хармония с природата и себе си, но за съжаление вече не е. Хората рядко оценяват преимуществата, които природата притежава и...

Различните митологии дават различни трактовки относно Сътворението и появата на човека, но безспорно близки в едно – човекът е венецът на природата, най-съвършеното Божие творение, а неговият живот е само миг от Вечността..

Да си човек не е лесно. От една страна човекът е подвластен на естествената човешка природа, на своята биологична същност.

Човекът е най-висшето творение на природата, поне до този момент и поне в неговите представи. Да си човек не е лесно.

Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните.