Бог – създателя ни, ни е създал да се раждаме еднакви, еднакво добри. Но кога човек се превръща в змия, в злодей, кога започва да се радва на чуждото нещастие, кога започва да живее на принципа „Аз съм добре кога Вуте е зле.”? Да всички се раждаме еднакви

Ако трябва да направим анализ на хората и техните идеали, ще разберем колко различни са хората и в същото време, колко са еднакви. Ще се запитаме дали въобще хората в днешно време имат някакви идеали...

Децата са всичко на този свят за родителите!!! Както и родителите са всичко за децата!!!

Това е една от мъдрите мисли на Дон Кихот.Която може да се итерпретира,че двама души може да са от една кръв,но да нямат еднакви добродетели...

В света хората са създадени различно т.е. всеки един човек е уникален и няма друг като него. Представете си, че ако всички бяхме еднакви. Дали щеше да има смисъл изобщо да бъдем създадени. Ако всеки мислеше еднакво....

В света няма двама еднакви човека. Хората се отличават един от друг по цвета на кожата, косата, очите, формата на носа и ушите, строежа на фигурата, характера и още повече – по финансовото състояние....

Надживели различни епохи, различни религии. Преминали границите на континенти и раси. На пръв поглед еднакви за всички хора, но пречупени през душата, ума и сърцето на моята личност, те придобиват свой собствен нюанс...

Вървя по улицата...Дъждът облива лицето ми, а около мен вървят хора. Забързани, замислени. Толкова се различават един от друг! И в същото време са толкова еднакви...Гледам в лицата им и осъзнавам, че много от тях се вълнуват от едни и същи неща....