Човекът е недлим от природата. не само защото без нейните елементи е невъзможен неговия строеж, но и защото без нея е невъзможно неговото съществуване...

Образът на Града и социалните контрасти в обществото са основни акценти в творчеството на Христо Смирненски. В творбите си поетът ясно заявява хуманните си позиции. Поемата "Зимни вечери" е наситена с много болка и страдание...

Още от дълбока древност човечеството се е научило да се справя с всяка една ситуация. Духовността играе водеща роля в това, защото чрез нея човекът вярва в себе си и своите възможности...

По света страданията на хората са много и най-различни. Те варират от глупави капризи, до сериозни обстоятелства, свързани с неизлечима болест или друга човешка драма...

Различните митологии дават различни трактовки относно Сътворението и появата на човека, но безспорно близки в едно – човекът е венецът на природата, най-съвършеното Божие творение, а неговият живот е само миг от Вечността..

Като концентрация на тяло и душа, човекът синтезира в себе си тленното и вечното в единна и безспорна цялост. За да постигне своята вечност, преди всичко той трябва да познае себе си, своята преходност, да прозре тлението си....

Всички сме хора и правим грешки – едни по-големи, други по - малки. Но защо грешим? Какво ни кара да правим това?А можем ли всъщност да поправим стореното? ....

Човекът е мяра на всички неща този ренесансов принцип е част от големия механизъм

Със създаването на света се появява и човекът. Още от раждането си той започва да се бори така да се каже със зъби и нокти за своето място в обществото. Преминава през много изпитания, за да се изгради като личност...

Постъпките се пораждат от това как живеем, мислим, от изборите, които взимаме. Сами създаваме това, което сме. Важното е да сме „някой”, независимо от социалният си статус, отколкото да се опитваме да бъдем „някой друг” като забравяме...