В света няма двама еднакви човека. Хората се отличават един от друг по цвета на кожата, косата, очите, формата на носа и ушите, строежа на фигурата, характера и още повече – по финансовото състояние....

Ако сме щастливи и въпреки това усещаме някаква празнота и в усмивката ни успява да се промъкне тъга, то може би ни липсва любов. Любовта е като почивка след дълъг път..

Какво разбираме само под една дума "любов" ? Някакво чувство може би? А какво е предизвикало това чувство? ....

Отдавна полунощ минава. Опустял е и градът. Тихи са улиците, върху които отекват хиляди човешки съдби. Замислям се за него, живота. Чудна плетеница е той, непрестанна борба и вечен стремеж. Мисля си за любовта....

В Стария завет Бог проповядва любов към ближния, разбирателство и хармония във взаимоотношенията с близките..

Едва ли можем да си отговорим точно и конкретно на този въпрос. Тя няма начало, няма край, няма точна дефиниция. Няма образ, няма мирис... Всичко е едно чудо... чудото, наречено любов...

Както всяка година и тази, всички хора очакваме краят на декември месец с нетърпение, защото тогава са едни от най-хубави празници. Всеки си пожелава и мечтае желанието му да се сбъдне, било то любов, пари или здраве...

Има много неща, без които човешкия живот няма смисъл. Може би най-важните от тях са домът и семейството...

Вярата, надеждата и любовта са три много силни чувства. Човек ги изпитва при различни поводи, но те винаги за признак на доброто в него...

Обича ме…не ме обича. И една маргаритка! Кой ли не е броил, вярвал, надявал, късайки малките листенца на изящното, нежно цвете. Кой ли не е усещал аромата и вкуса на любовта...