С това стихотворение Вазов ни напомня колко е важен езика за народа, който го използва. Това е нашият език, най-звучният, най-красивият – българският език. Той е запазил цялата ни история, всичките ни традиции...

Творчеството на Вазов е художествена изява на един от най-драматичните и преломни моменти в националното ни развитие. То е символ на раждането и утвърждаването на новата българска литература, неотделим компонент от историческата ни и културна памет...

В цикъла "Епопея на забравените" Иван Вазов пресъздава историческата и художествена правда за една епоха на утвърждаване на народностния дух, на величие и безпримерен героизъм.

Езикът е не само система от знаци и средство за комуникация, но и национална ценност за всяка общност. Едва ли има по-умел творец от Иван Вазов, който с такова майсторство да опише богатството и мелодичността на българския език.