Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните.

Човекът е живо същество с мисли и чувства, той трябва да е свободен да изразява мнението си сред другите индивиди...

Сборникът "Декамерон" е характерно произведение за ренесансовата епоха, където човекът е представвен като мярка на всички неща. Вниманието е изцяло насочно към човека, освободен от забраните на Средновековието и устремен към щастието...

ХХІ век – век на техника и високи технологии , време на забързано ежедневие и динамичен живот. Сред морето от информация, проблеми и различни емоции човекът сякаш губи ориентири и вярната посока, губи своята идентичност в борбата...

Още от дълбока древност човечеството се е научило да се справя с всяка една ситуация. Духовността играе водеща роля в това, защото чрез нея човекът вярва в себе си и своите възможности...

Съвременният човек живее чрез чувствата си и въпреки че познанията му за света са ограничени, намира стимули за съзидание. Човекът не може да се примири, че индивидуалният (субективният) живот е безсмислен - смъртта слага край на всичко и утехата...

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тези загадки: любовта и омразата. Любовта е съзидателното начало....

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

"Човекът е осъден да бъде свободен”, казва Сартр. Явно, обаче, присъдата не се отнася до всеки дишащ индивид, който има щастието да се определя като човек. .

Като концентрация на тяло и душа, човекът синтезира в себе си тленното и вечното в единна и безспорна цялост. За да постигне своята вечност, преди всичко той трябва да познае себе си, своята преходност, да прозре тлението си....