Дали те правят животът по – лек, или го усложняват? Ако отговорим честно на този въпрос, ще трябва да опишем и двете лица на родителсвото.

Животът е омърсен, загубил приказната си красота, живот, който вече не е най-голямото чудо, най-великата тайна, най-ценното нещо на земята .Защото злото се е вкопчило в него и го прави ужасен, ала властен, силен, могъщ...

Животът ни е низ от събития, от падения и безкрайно изкачване към едничката цел - щастието!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Преди настъпването на всяко отделно събитие ние разполагаме само с вероятностите за различни резултати Един много прост лабораторен пример е разпадането на радиоактивно ядро, излъчващо алфа-частица.

Животът е море от изкушения. Изкушение е да живееш по определен начин, изкушение е да останеш, но и да заминеш, да знаеш, но и да премълчиш, когато е необходимо.

"И ако си представя,че животът е океан,в който вълните блъскат лодката на моя живот,накланят я ту към радостта и успеха,ту към разочарованията и изпитанията аз ще търся в края на своето пътуване тихо пристанище,уютно пристанище,където да се подслоня-

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение,което пък е постигнато само чрез борба - едиственият път на избавление...