Може ли светът да бъде съвършен? Възможно ли е изобщо това? Може би всеки човек си е задавал този въпрос. Всеки иска най-доброто за себе си, следователно се стреми към това...

Светът на отвъдното провокира авторовото съзнание и пред нас застава един нов човек, дръзнал да надскочи средновековната "рамка" на своето време и да разгледа въпроси, забранени за човешкия разум от религиозните догми на църквата.

Не е ли пародия всичко около нас? Светът се събужда за нещо красиво, но заедно с това се пробужда и тъмнината в душите.

Светът се руши, макар и неговата разруха да е прикрита под прогреса и само проглеждането на обществото може да го спаси! Нощ е – тъй хладна и спокойна. Вятърът тихо шепти, люшкайки нежно листата.

Когато се събуди сутринта, първото нещо, което видя, бе портрета на баба му и дядо му, който незнайно кога и къде бе направен от отдавна забравен човек....

Обикновено свързваме черният цвят с лошото , а белият с доброто. Ето и логиката, която следва от това – светът не е само черно или само бяло, също както и хората не са само Добри и Лоши. Тези крайности някак си предават различните нюанси в живота...

Есе на тема "Светът е на силните", цитат на героя от "Бел Ами" Жорж Дюроа.

Всички деца се радват и си играят с животните (било то котенца, кученца и т.н. ). И аз както всички деца, когато бях малка се впечатлявах от това, как си играят с мен, как се хранят, как живеят по свой начин, различен от нашия...

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Времето, в което живее всеки човек се дели на три части – минало, настояще и бъдеще. Във всеки следващ свой миг той живее в настоящето, а всеки изминат, остава в миналото и с помощта на тези изминали мигове....