Човекът извървял пътя си от безумното насилие до мълчаливия размисъл е готов да се съжали за постъпките си. Природата понесла камшичения удар през "лицето" на шипковия храст е готова да им прости, ако се вгледат в себе си и преосмислят постъпкит

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

Човекът и родовият свят в Ботевото стихотворение

Общуването съществува още от както свят светува. Чрез него се разбираме с другите и въобще с всичко живо около нас. Всяко същество на земята общува по някакъв начин, но само и единствено човекът умее да комуникира чрез говорене...

Доброто и човекът в разказа

Осмисляйки заглавието, в моето съзнание се пораждат няколко въпроса: какъв е човекът, достигнал до тези прозрения и какъв е поводът да стигне до тях...

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през събдата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите –

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.