Можe би нещата опират до вечната нужда на човека да вярва в нещо. Митове, истории, религии – било то реалност или илюзия, те съществуват и винаги ще дават повод за съмнение. Но за да открием истината, трябва да подлагаме нещата на съмнение...

Финанси – какво може да се разбере под този термин за доста хора финансите са свързани с парите и паричните обмени, но в по-широк аспект може да се каже, че финансите са нещо много по-обширно като материя...

21 век - век на издигнатите в небесата сгради и натиканите под земята ценности, век на високоразвитите технологии и закърнялото мислене. Век на необразованите, незаинтересованите, наглите, алчните и на вулгарните - на съвременните байганьовци...

Есе на тема "Пътят към свободата" с няколко под-тези за мита за Дедал и Икар, Васил Левски, Христо Ботев....

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

Кой твърди, че лицемерието е нещо лошо?! По своето речниково значение то е: поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечиеи доброжелателност. Но защо е заклеймявано като порок?!

Това послание на Далчев за безсмислието на човешкия земен път, послание което превръща живота в зла измислица. Авторът ни говори под формата на изповед от първо лице, но творбата не е интимно откровение, а художествено поднесен философски размисъл....

Дошъл от университета във Вишеград, прекарал там години наред и свикнал с идеите и принципите на хуманизма, Хамлет остава смазан под тежестта на мъката породена както от смъртта на баща му, така и от пороците на хората около него...

Лицемерието е голям човешки недостатък, който винаги е съществувал. Всъщност синоним на лицемерието е двуличието. А злото и лъжата са неотлъчни спътници на лицемера, който под маската на добронамереността и сърдечността прави злини....

В образа на Тартюф Молиер е пресъздал типа на един особено опасен за обществото коварен измамник, чието изобличение съвсем не е лесно. В края на пиесата, когато Тартюф е най-сетне със свалена маска, става ясно, че двуличието у него е всъщност дълбоко зало