Във времето, в което паисий хилендарски пише "История славянобългарска",българският народ има своето минало, но знае твърде малко за него представата,...

Възрожденеца Паисий възхвалява пламенно българското в своята малка книжка "История славянобългарская"...

Историята не е само първото ренесансово произведение в българската литература, но и първата родова книга на нашия народ, не случайно наречена „ Евангелие на българищината”.

„История славянобългарска” е написана от светогорския монах Паисий Хилендарски през века на Просвещението,а именно 18 век.Тя е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество...

В "История славянобългарска" Паисий се опитва със силните си думи да събуди заспалия български народ. Този народ, който е забравил езика си, вярата си, славата си, традициите си...

Посланието е ясно - българинът не трябва да се отмята от своя език и вяра, защото сме само едни българи на таз земя и няма други като нас. Това е посланието на 21-то столетие. Какво би станало ако всеки българин се отметне от своя език и култура?...

Историята не е книга, не е учебник, това е завещанието на цял един народ. Всеки човек има нужда да знае от къде е произлязъл, има нужда да знае повече за своите прадеди и техните подвизи, независимо дали са последвани от успехи или провали....

В произведението си ,,История славянобългарская’’, Паисий Хилендарски успява да опише част от българската история, история, почти забравена от българския народ по времето, когато Паисий е творил.