"Човек и добре да живее умира…" – това е написал Хан Омуртаг на една каменна колона в Плиска. Трудно можем да разберем защо го е направил, но добре осъзнаваме...

Образът на съвременния човек е огледало на заобикалящата го модерна действителност. Съвременният свят,ярко се отличава от патриархално-епичните норми на Средновековието и от светлите идеи на Просвещението и Възраждането...

Всеки човек живее в свят, в който сам трябва да намери своето място.Независимо от времето, в което живее (минало или настояще) всеки определя своите приоритети, желания и мечти. Така сме устроени, че посвещаваме живота си на цели, които сами...

Трудно е да си изградиш представа за човек, роден и живял повече от двеста и петдесет години. Още повече, когато сведенията за живота му са няколко реда, оставена от собствената му ръка, и още толкова в спомените на съвременници...

Ако нямаме цели – не живеем пълноценно.За мен важните неща в живота са тези,който ми помагат да постигна целите си , защото когато човек осъстестява мечтите си се чувства напълно щастлив.

Всички народи, които са съществували досега са дали нещо на света било то в исторически, културен или духовен аспект. Всеки човек вървейки по своя жизнен път оставя някаква трайна следа за делата си...

Човек може да си обясни думата "родина" по няколко начина. За някои тя е там, където са сърцето и душата, а други и поставят географски ограничения....

За какво сме създадени? Не за вражда , а за обич. По кой път избираме да тръгнем , за да стигнем до любовта – въпрос на виждане за света. Човек сам управлява живота си, съдбата си , като постоянно прави избори...

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.