Още приживе наричат Иван Вазов "Патриарх на бългаската литература". Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик...

Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси

Като духовен водач на народа, забравил своите идеали след Освобождението, Вазов се наема да възроди образите на онези герои, дали живота си в името на Отечеството...

В стихотворението "Кочо" на Иван Вазов е реализиран проблема за саможертвата в името на свободата. Също така акцент се поставя на отричането на робството като форма за съществуване и националното осъзнаването на моралната победа като висша ценно

В повестта “Немили-недраги“ Иван Вазов разкрива изпълнения с лишения и мъченичество живот на българските хъшове в Румъния. .

Поет и общество в лириката на Иван Вазов - кандидат-студентска тема..

С патриотичния си порив ,с непоклатимата си връзка с народната съдба ,с хуманизма и реализма си,с богатството на своя талант, Вазов израства като основна фигура в нашата литература през първите две-три десетилетия след Освобождението..

В годините, когато героите на нашето Възраждане са пред пълно забвение, Вазов, усамотен в своята къща в Пловдив, в прилив на неудържимо вдъхновение написва цикъла „Епопея на забравените”. Създава пантеон за забравените герои....

В стихотворението "Новонагласената гусла" - представителна творба на Вазов от ранната му стихосбирка "Пряпорец и гусла", излязла през 1876 г., ясно се откроява стремежът на младия автор да формира проблематиката на своя творческа вселе