В разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе" има няколко линии на противопоставяне, които тръгват от сблъсъка между традициите на патриархалния свят и чувствата на отделния човек.

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.