Характерни особености на социалната тема за неизменната обреченост на човека...

Анализира се ранната лирика на Яворов и акцент се поставя на страданието /социално и национално/като част т човешкото битие....

Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само напрежението между себе си и света, не само конфликтите в собствената си душа...

Цялостен анализ на поезията на Яворов - състои се от анализ на произведенията от първи и втори творчески период и любовна лирика....

„Заточеници" е елегия, защото в произведението са водещи мотивите за страданието от непостигнатия обществен идеал и за трагичната раздяла с родния край....

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...

Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.