След Ботев, Яворов е вторият български поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път.

Стихотворението "Градушка" е от неговия пръв период – социалния. То е поема, която в своите 6 части разкрива човешката участ. Моментите на трагизъм са преобладаващи.

Националният трагизъм и образът на Родината в поезията на Яворов - ЛИС..

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...

Митът за изгубената родина в поезията на Яворов В българската литература няма по-страдален и мъченически образ от П.К.Яворов. В неговата биография и съдба си дават среща всички противоречия на епохата....

Пейо Яворов е най-лиричния и същевременно най-трагичен български поет. Неговият свят е нежен, печален, тъжен, страстен, гибелен, нещастен, самотен и отхвърлен....

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.

Другата страна на селското битие е надеждата за по - добро. Тя настъпва рязко в яворовите герои. Този „лъч светлина“ идва с промяната на самия климат, чието състояние е много важно за спокойното прибиране....

Стихотворения “Градушка” е типична Яворова творба, носеща образа на човешкото страдание и наситена с трагизъм....

Поемата „Градушка” принадлежи към социалния творчески период на Яворов. Конкретен мотив за написването на творбата няма. В произведението си авторът описва своите детски спомени за тежкото битие на българските селяни...