"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.

Яворов с една ярко надарена личност, откроила се на едно от първите места в българската литература и особено в поезията.

Драматизъм в поезията на Пейо Яворов - кандидат-студентска тема.

Кратка и пълна тема по "Измеренията на злото в човешката и социалната съдба в Градушка"

В произведението "Нощ" е поетична изява на синтеза м/у национално и модернистичното начало в осмислянето на драмата на личността ,тревожно лутаща се м/у полюсите на идейното и социално обезверяване и поривите към възвръщане на стремежите и идеал

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него

Стихотворението "Маска" Яворов пише през 1907 година в Нанси и го посвещава на Вл.Василеву, което е сигнал за принадлежността му към група творби - "Нирвана", посветено на Боян Пенев, и "Песента на човека", посветено на докто

Емоционалните терзания на Яворов носят раздвоението на духовните му устреми. Твърде често душата е в съзерцателен унес след преживяна криза.