В този опит за анализ в резюме се опитвам да покажа образа на чужденеца според Димитър Димов и обикновения читател.

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна на Димовата романистика..

еберазрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна на Димовата романистика. Неин централен герой е “осъдената душа”...

Димитър Димов съзнанието заема водещо място като философска категория, въз основа на която той осмисля света: в своето "Изказване-отговор за романа "Тютюн" той поставя съзнанието в основата на всички обяснения, които дава за творчеството си

Мислейки върху романа "Тютюн", откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина.

Мислейки върху романа “Тютюн”, откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина. Борбите на тютюневи магнати увлечени в печалбата и експлоатирането на работниците са почвата, върху която израстват личните драми и особено драмата....

Мислейки върху романа “Тютюн”, откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина. Борбите на тютюневи магнати увлечени в печалбата и експлоатирането на работниците са почвата, върху която израстват личните драми и особено драмата...

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература. Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.

Безспорно романът "Тютюн" съчетава в себе си богата палитра от образи, преживявания, емоции. Произведението е наситено с чувства и страсти, като на преден план изпъква разрушаващата, стихийна връзка между Борис и Ирина.

Романът "Тютюн" излиза в началото на 50-те години и в неговата поява, възприемането му и оценката на критика и на читатели се оглежда сложността на времето, непобираща се в ограничените рамки на социалистическия реализъм.