Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта.

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието

Чрез поезията на Атанас Далчев от 20-те години модерното съзнание разкрива култа към познанието на собствената личност и спасението...

През двадесетте години на двадесети век Атанас Далчев започва да твори в едно ново за българската литература направление - предметния реализъм, който е алтернатива на течението на символизма... .

Анализ на стихотворението "Прозорец" на българския символист Атанас Далчев...