Сборникът на Джовани Бокачо "Декамерон" е първото ренесансово произведение, което поставя човек в центъра на всичко. Осъзнал ценността на земния живот, човекът е свободен, активен и устремен към щастието ...

Човек се ражда и отправя взор към светлината . Той се радва на чудната картина на материалния свят.

Повестта “Гераците” е замислена още през 1903 г. Повод за нейното написване е една действителна случка – на път за родното си Байлово Елин Пелин Среща човек, водещ със себе си малко момченце за да го хариже в града само да си изкарва прехраната. Това потр

"Декамерон" е книга, написана за възродения човек. Героите на новелите, както и самите разказвачи вече са Ренесансови хора с нови разбирания и идеи...

В трагедията "Едип цар" Софокъл ни представя неспособността на физически зрящия човек да не вижда истината. Представена е също способността на физически незрящия човек да вижда истината, чрез "виждащата" си душа. В древността слепотата

Майката е център на родовия свят за всеки човек. Тя е утеха и сигурност за своите деца. Връзката човек – родов свят е неразривна и тя стои в основата на цялото стихотворение.

Трагедията "Хамлет" е написана по време на Късния английски ренесанс. Това са времена, както в исторически, така и в духовен план.Свързани са предимно с нямащият възможност ренесансов човек да отстоява идеалите си, както и с разочарованието си

ЛИС на тема Ахил и Хектор - идеалът на Омир за човек и воин.

Декамерон представлява енциклопедия на рененсансовия човек...

В повестта си "Шинел", Гогол показва образа на тогавашния малък човек в лицето на Акакий Акакиевич. Дори самото име на героя ни подсказва какъв е той. Акакий е един смирен, добър, но беден човечец, който не би сторил никому зло...