Творчеството на Пейо Яворов съчетава поетическите търсения на цяло поколение български автори, поставя началото на много нови идейни течения ...

Трагизмът на човешката участ в стихотворението „Градушка” на Пейо Яворов, ЛИС.

Елегична песен за непреодолимото страдание и носталгия по родината.

Творбата може бъде определена като трагичен химн на човешката тревога и неспокойствие. Лирическият аэ живее в беэвремие, в което тотално са раэколебани представите за устойчивост и социално-ценностна йерархия ...

Обречената надежда. Пейо Яворов е представител на две начала – индивидуализъм и символизъм. В индивидуалистичното си поприще е силно повлиян от Пенчо Славейков и убеждението му, че поезията достига целта си, когато е насочена към индивида. В поемата си...

Пейо Яворов е най-лиричния и същевременно най-трагичен български поет. Неговият свят е нежен, печален, тъжен, страстен, гибелен, нещастен, самотен и отхвърлен....

Стихотворението "Сенки" е проекция на Яворовата визия за света, където хармонията е невъзможна и недостижима. Любовта е неосъществим блян....

Стихотворението "Две души" е поместено в частта "Прозрения" на "Подир сенките на облаците". То е до голяма степен емблематично за раздвоеността на човека в поезията на Яворов...

Стихотворението „Две хубави очи” е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

Характерни особености на социалната тема за неизменната обреченост на човека...