Във все по-многобройните статии, размисли, спомени за поезията и цялостното творческо и личностно присъствие на Атанас Далчев в нашата литература и духовна култура темата за любовта в стиховете му, когато е засягана, остава в периферията на вниманието

Въпреки че като ценност поезията на Димчо Дебелянов е най-непроблематичната в българската литературна история....

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно - историческото и непреходното, в националното и общочовешкото...

В "Декамерон" Джовани Бокачо утвърждава една нова концепция за човека като съчетание от добро и лошо, от възвишени чувства и греховни дела, земен и жизнелюбив, способен да бъде в едно и също време господар на съдбата си и играчка в нейните ръце

Пейо Яворов е най-лиричния и същевременно най-трагичен български поет. Неговият свят е нежен, печален, тъжен, страстен, гибелен, нещастен, самотен и отхвърлен....

лис на тема Извисяващата сила на любовта в стихотворението "Две хубави очи"

Любовта е една от изначалните енергии, които движат човешкото съществуване и които определят уникално - човешкото. Любовта е сила, която хармонизира противоположностите...

ЛИС на тема: Трагичният възел на любовта и омразата в човешката душа върху творбата на Николай Хайтов "Дервишово семе"

Около голямата тема за любовта гравитират посланията на повечето от поетическите текстове на Багряна. Обичта в тях е интерпретирана като същност и смисъл на живота. Тя е изначална и неотменна съдба на жената.

Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си. Те са начин последният да се преозначи като космос