Атанас Далчев е виден представител на българския реализъм. Неговото творчество се появява в момент..........

Богатството на Далчевата поезия е в това, че той разкрива световете на делничното и незабележимото в размисъл за всекидневните неща.

Във все по-многобройните статии, размисли, спомени за поезията и цялостното творческо и личностно присъствие на Атанас Далчев в нашата литература и духовна култура темата за любовта в стиховете му, когато е засягана, остава в периферията на вниманието

Поезията на Атанас Далчев се вписва в границите на модерността с най-ярките черти на това понятие, вложени в него през 20-те години на ХХ век

Опредметявенето на абстрактната категория време дава възможност тя да бъде подчинена на законите на вещния свят,което води до неутешителната "смърт" на времето..

ЛИС на произведението: Прозорец на Атанас Далчев. Непобедимостта на реалното в “Прозорец” на Далчев Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта.

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта.

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието

Творчеството на Далчев е образец на тъй наречената "предметна поезия", която сменя поетиката на символизма в българската литература. В нея най-често предметната образност е съчетана със силни мисловни и емоционални енергии...

Творбата се спира на изобилието от традиционни за човешкия дом предмети, затворени в тясното пространство, и през многото вещи, успява да види и пресъздаде липсата на живот.