Рожба на две значими за отечеството епохи – Българското възраждане и следосвобожденското време, Вазов проблематизира както национално историческото, така и социалното битие на народа...

Смисълът и идеологията на поезията на Иван Вазов добиват своя върховен израз в цикъла от оди “Епопея на забравените”. В цялото произведение героите стоят на границата между индивидуалността и типологията, но пропити от трагизма на времето и величието...

Иван Вазов се утвърждава на литературната сцена през 80-те години на XIX век. Живее и твори в бурно и преходно време, защото се срещат ценностите на Възраждането с тези на новото време...

Главно място в романа е за подготовката на Априлското въстание, и това не е случайно, защото тогава съзнанието на българина се променя.

В романа "Под игото", Иван Вазов описва състоянието на българското общество в месеците преди и по време на Априлското въстание. Авторът сравнява това състояние на българския дух като "пиянството на един народ".

Освобождението, като събитие, много бързо сбъдва мечтите и отнема енергията, събирана през робството. Освобождението реализира идеала свобода и се изправя пред вечния проблем...

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.

В одата "Левски" Вазов изразява безкрайното си преклонение пред силата на българския дух. той пресъздава величествения образ на една изключителна личност, изцяло отдадена на идеята за свободата...

Израстването на народа и духовното му освобождение. Интерпретация на текста на главата "Пиянство на един народ".

В романа „Под игото” Иван Вазов представя последните години на робство. Години на пробуждане и подем, но и години на погром, печал и падение...