В края на деветнадесетти век на Балканите става една неочаквана среща на две различни цивилизации, на два противоположни културни модела – на балканската и славянската патриархалност с европейския начин на живот.

Интересен, интригуващ и тъж­но смешен е хумористичният откъс "Бай Ганьо у Иречека" от творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо". Писателят описва своя герой в ситуация на често срещана форма на об­щуване - на гости.

Авторът на книгата „Бай Ганьо” остава в историята на българската литература най-вече със сборника от хумористични разкази за „невероятните приключения на един съвременен българин”.

Самият пътешественик е разколебан в своята идентичност...

Тази малка по обем книга става най-голямото изкушение и предизвикателство за родната ни критика. Рецепцията й сама по себе си е твърде показателна за насоките на литературното мислене и литературното познание..

Бай Ганьо е рожба на едно преходно състояние на обществото, затова и у героя отчетливо изтъкват...

Един от най-популярните, интригуващи и актуални със своята жизненост образи в българската литература е Бай Ганьо от едноименното произведение на Алеко Константинов. По своето обществено съдържание, както и по степента на художествено обобщение, образът н

Литературно-интерпретативно съчинение за неостаряващия образ на Бай Ганьо..

В прочутите си преразказно – биографични работи П. Зарев уверено и едностранчиво определя Бай Ганьо като " символ на простащина " и така елементаризира този богат

Литературно интерпретативно съчинение на тема "Бай Ганьо и Европа".