„История славенобългарская”, бележеща началото на Българското възраждане, е произведение с преходен характер между средновековната и новата литература.

Вазовият роман „Под игото” е основополагащ текст в новата българска литература.Освен че е първообразец в жанра, той създава следосвобожденския модел на литературно осмисляне на националната история.”Под игото” съчетава познати аспекти на романовото начало

темата е свързана с ,,История Славянобългарская''

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите. В произведения като “Доклад”, “Горки”, “Пушкин”, “История”,

Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място 6 нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик. Иван Вазов е жив

Александър Дюма – баща носи в сърцето си идеите на Романтизма. Издигайки в култ свободата, честта и изкуството, той превръща историята за заговора, наклеветяването, затвора в най – вълнуващата история за надеждата, справедливостта, провидението...

Паисий Хилендарски е първият изразител на формиращото се българско национално самосъзнание, което търси своите идейни и художествено - емоционални основания...

Чрез комедийно разиграна история за годеж и сватба Ивайло Петров разкрива един свят на разколебаните ценности, на съмнението и разочарованието...

С написването на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски поставя началото на Българското възраждане.Чрез осъзнаване на необходимостта от обществена активност и постигане на национална свобода той отстоява идеите на тази епоха...

Във всяка една от дванайсетте оди на цикъла "Епопея на забравените" Вазов възвеличава върхови прояви от нашата история, които всеки българин трябва да знае и помни, за да черпи от тях национално самочувствие.