Стихотворението "Две хубави очи" е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

Яворовото стихотворение „Две хубави очи” е едно от най-чувствените му произведения разкриващи истинската същност на любовта и образа на любимата. Стихотворението е наситено с много чувства и емоции за това като цяло то звучи...........

С произведенито „До Чикаго и назад” Константинов отговаря на много въпроси - къде е мястото на България в света и кои сме ние българите. Показва, че както Новия свят така и България има две лица и разкрива на читателя страха си България да не последва....

Основните теми в творчеството на Смирненски са две – темата за бурята на революцията и тази за нерадостната съдба на измъчения и онеправдан трудов човек. Този човек търси спасение от „свръхземните въпроси, които никои век не разреши”...

Две недели минаха.Македонски изчезна нанякъде. Само аз,Хаджият и Попчето останахме, защото Странджата се разболя тежко и легна на легло.Всичко запустя,съдовете останаха немити,хаос цареше в кръчмата тогава.

Поемата "Илиада" на древногръцкия поет Омир е оригинално отражение на многостранния живот в Елада. Основната тема е Троянската война, представена като сблъсък между величествени герои на ахейците и троянците...

На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално - мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник.

В "Дервишово семе" се разкрива тежката орис на двама влюбени – Рамадан и Силвина, на които е писано да живеят заедно само с мисълта за едно прекрасно бъдеще и никога да не могат да се насладят на любовта си.

В края на деветнадесетти век на Балканите става една неочаквана среща на две различни цивилизации, на два противоположни културни модела – на балканската и славянската патриархалност с европейския начин на живот.

Епископ Софроний Врачански е единственият възрожденец, който, в битието си на обществен деец и на писател, съвместява изяви от две различни културни епохи (Средновековие и Модерни времена), без съвместяването да ощетява различния им художествен език