Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия...

Пейо Яворов е най-лиричния и същевременно най-трагичен български поет. Неговият свят е нежен, печален, тъжен, страстен, гибелен, нещастен, самотен и отхвърлен....

Поемата „Градушка” принадлежи към социалния творчески период на Яворов. Конкретен мотив за написването на творбата няма. В произведението си авторът описва своите детски спомени за тежкото битие на българските селяни...

Обречената надежда. Пейо Яворов е представител на две начала – индивидуализъм и символизъм. В индивидуалистичното си поприще е силно повлиян от Пенчо Славейков и убеждението му, че поезията достига целта си, когато е насочена към индивида. В поемата си...

Стихотворението "Градушка" е от неговия пръв период – социалния. То е поема, която в своите 6 части разкрива човешката участ. Моментите на трагизъм са преобладаващи.

Елегична песен за непреодолимото страдание и носталгия по родината.

„модерните” психонастроения на човешката душа

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Яворов с една ярко надарена личност, откроила се на едно от първите места в българската литература и особено в поезията.

И в нереалната реалност на тази унесност е любовта – блян и копнеж, нежна и серафична, израз на чистото и светлото в душата. Тя е спасителка и изцелителка, тя е светъл лъч в тъмата на самотната душа...