Най-интересно и най-ценно съчинение на Софроний е неговата автобиография, или както той я е озаглавил "Житие и страдания грешнаго Софрония"...

"Опълченците на Шипка"е една от най-ярките творби на Иван Вазов, изразяваща суровата действителност през българското Възраждане. Чрез нея авторът показва лицето на истинския патриотизъм, накарал много хора да дадат живота си без да се замислят.

Просвещението е епохата, която може най-точно да се характеризира с идеята "Мога това, което знам". Това е времето, в което осмисленото знание е въздигнато в култ за човешката природа, за достиженията на цивилизацията...

"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.

Най-изтъктатият поет-гражданин и патриот, увековечил дните на Септемврийското въстание е Гео Милев. Фашистката реакция срещу този справедлив бунт той заклейми с печата на позора.

В "Дядо Горио" Балзак отразява най – големия порок на обществото – парите. Пред себе си авторът вижда как старото възприемане за

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.

Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена "модерна душа" е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност.

През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпростр. на вярата.

"Илиада"на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество