Завърнахме се в кръчмата на знаменосеца. Аз бях сготвил вече обяда за обикновените си посетители хъшове: тенджерата с фасула, свалена от огъня, изпусташе топла пара. Очакваха се само гостите. Скоро те хванаха да дохождат по един, по двама и длънестата....

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади.Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал без средства и гладен. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата заедно, но той изведнъж..

Аз бях сираче от дете и от много години живеех под един покрив с Хаджи ровоама.Тя ме беше прибрала за храненица, а после ми направи "послушница” в метоха и ме облече в черни дрехи. Сега бях учителка на девойките от първия клас, а заплатат ми беше хил