Йордан Йовков е разказвач-мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието.

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Нено и Неновица възпитават своя син неправилно, като му дават лош пример с безделния си живот. От криво разбрана обич те угаждат за всичко на Николчо: глезят го, изпълняват всички негови желания..

Целият живот на Йовков е белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света