България и българското са в основата в творчеството на Иван Вазов. Той е увековечил съдбовни страници от българската история ...

Опълченците предпочитат да загинат за България, отколкото да избягат позорно. Те са готови дори да посегнат на убитите си другари, за да спасят родината.

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото...

В частта "Бай Ганьо у Иречека" се разкрива още един фрагмент от образа на Б. Г. И тук като въведение служи разговорът между приятелите от "Весела България"...

С много любов Вазов пресъздава живото на българските хъшове в Румъния, като изгражда незабравимите образи на тези мъченици и герой, поборници за свободата на България.

Вазовата поезия е първата ,която ни кара да видим истинската красота на България. Съдбовна е силата на вазовите стихове. В тях се долавя гордия глас на поета:"Син съм на земя прекрасна"...

Жизнения си път Странджата завършва с мисли за борбата и България, което придава ореол на святост на неговата смърт. Страдания му причиняват физическите и душевни болки, които понася с мъжество и стоицизъм.

Поетическото си творчество Вазов посвещава на България и на народа и. Родината във всичките си превъплащения става вдъхновение, постоянна тема и основен образ в поезията му.

Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Любовта му към нея, измерена чрез отношението на големия поет към народа, към историята му, към природата и родния език, се чувства във всяка негова творба.

Паисий Хилендарски не претендира за авторово присъ­ствие в книжовния небосклон на осемнадесетото столетие от създаването на България. За липсата на такова самочувствие говорят не само оскъдните лични данни, но и едвам за­белязващите се между редовете