"По жицата" е разказ за една човешка драма, видяна през погледа на Петър Моканина – житейски мъдър български селянин, който разтваря сърцето си за чуждото състрадание....
“По жицата” е разказ за страданието и състраданието, за неугасващата човешка вяра в доброто, в спасението, в изцелението. В този смисъл това е разказ ...
Произведенията на Й.Йовков неусетно въвеждат читателя в света на прекрасното и възвишеното."По жицата" е разказ , в който се разкрива драматичния сблъсък между доброто и злото , между страданието и надеждатата..
"По жицата" е един от най-тъжните разкази в българската литература, една среща с човешкото страдание и с безпомощността пред непреодолимата беда. Йовковият разказ създава усещането за безсилието на състраданието и съчувствието...
"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата