Един човек отишъл към Енювото кафене, а Еню седял сам пред кафенето си и го гледал. Не можал да го познае кой е от първия път. Човекът тръгнал, прави две-три крачки и се спрял.....

Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано....

Най-сетне ловецът идва на себе си. Изглежда сякаш си е глътнал езика – издава някакви неясни звуци, клати глава и пухти с издадени напред устни. Ловците на шхуната го наобиколяват и с нетърпение чакат обясненията му....

Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано...