Нощта вече настъпваше ,когато аз стигнах до манастира.Когато пристигнах, потропах на
вратата и на двора излезе един ратай и един монах.Те си говореха и по това разбрах,че
става нещо
Аз – Лисицата се появих под ябълковото дърво и поздравих едно малко момче.То учтиво отговори и като не ме видя, попита коя към? Представих се на малкия принц, който ми предложи да си поиграем. Онвърнах му, че не мога да играя с него, защото не съм опитоме
Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.”Ботев падна”,беше казал някой и всички се изпокриха из домовете си.Но жените,нехаейки или незнаейки бяха тръгна към нивите.