Не се срещал никой по пустите браилски улици. Декемврийската студена мъгла обхващала целия град и задушавала с отровния си дъх последните минувачи. Всички лавки и кръчми били затворени по това време...
Рада е високо, стройно и хубаво момиче с простодушен и светъл поглед, и чисто бяло лице. Тя е сираче. Отгледана е от Хаджи Ровоама и е готвена за монахиня от нея. Рада е учителка на девойките от първи клас....
„Че то не е град като град – отишло, че се не видяло! Вървиш пет, вървиш десет километра по едно направление и няма край... Целият град като че е една грамадна вечно движеща се и вечно димяща фабрика.”.