Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

Две нравствени народопсихологически про­странства — на патриархална българска душевност и себично индивидуално присъствие на българина..........

В третата част на разказа "Една българка", Вазов противопоставя две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност и на човека, раздаващ се за другите, дори готов да се жертва за тях.

Основните две понятия, очертаващи проблема са свобода и робство. Така съчетани, те оформят основната опозиция в Ботевия поетически свят...

Когато прочетем тези две Вазови стихотворения, откриваме, че те имат много сходни черти, което дава възможност да бъдат разгледани заедно. И "Българският език", и "Опълченците на Шипка" са оди, което определя близостта на поетическото

Две са основните задачи на ранновъзникналият български епос да пази спомена за времето, когато се е създавал българският народ и е трябвало да се отстоява мястото му сред другите народи на Балканите и да съхранява спомена за борбата срещу турското...

Ботев и самота. Коя от тези две думи е първостепенна – Ботев или самота. Изглежда и двете. Когато кажа БОТЕВ – освен образа от картините и снимките на герой, пред мен се показва и друг Ботев – Човека (с главно Ч), който е имал семейство, близки и приятел.

Христо Ботев живее и твори в един изключителен етап от Българското възраждане. Може да бъде определен като най-динамичен в две отношения – като създаване на новата българска литература и като разцвет на националноосвободителното движение...

Важна роля при изграждане на образите в повестта играят сравненията. Те имат две функции – или на оприличаване, или на противопоставяне със сравнявания обект. Много ефектен е контрастът между Нено и пейзажа в началото. .

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..