В романа “Под игото” Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание-върховен момент в национално-освободителните борби срещу турското робство.

В четвърта глава ("Пак у Маркови") домът е разгледан като лично пространство. Той е свят на конкретните личности, сакрален свят. Домът е мястото, което българинът пази от посегателство. Това е интимният свят, в който постепенно нахлува новото.

Главен герой в първа глава на романа "Под игото" е чорбаджи Марко. Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез неговите постъпки, реч и действия.

1. Първа публикация – в Стенен календар за 1876 г. под портрета на Апостола. 2. Редакции на стихотворението – първа редакция със заглавие "Дякон Васил Левски" във в. "Нова България", бр. 22 от 12 август 1876 г.; този вариант по всяка в

Чорбаджи Марко Иванов е заможен, с положение и авторитет в Бяла черква. В първата глава "Гост" действието се развива по време на вечеря в дома му. Челядта е многобройна, чорбаджията е в добро разположение на духа...

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор,както романът "Под игото".Вдъхновен от безпределната любов на Вазов към родината,произведението донася не само слава на своя автор,но и ства основоположник на новата възрожденска литература

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...

В своя роман "Под игото" Иван Вазов съзнателно преплита различни сюжетни линии – героико-патетичната, народно-историческата, битово-описателната, любовно-приключенската, за да изгради правдоподобна картина на настроенията в град Бяла черква...

Всяка Национална литературна история неминуемо се структурира около определен брой текстове, осъдени да бъдат конкретизация на класичното или важните текстове за една нация винаги са поставени в комуникативна ситуация, силно неприличаща на тази, в която..

Семантика на заглавието – " Майце си" – на майка ми… Формата е стара заимствана от народните песни. Стихотворението е монолог под формата на изповед. За първи път Ботев се откъсва от темата, в която майката и родината са тъждествени...