Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Христо Смирненски и избрани творби от неговата поезия. Разработки на част от неговите произведения.

"Приказка за Стълбата" е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла "Зимни вечери" в края на творческия си път. Изборът не е случаен.

С дълбоко проницателност и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

В историческото развитие на българската литература художественото наследство на Смирненски представлява поредно доказателство за неразривната връзка между унаследените от миналото поетич...

Анализ на литературна творба - образът на бунтуващия се човек, но подходът и интерпретацията са много по-различни. Противник на бунтовния юноша е самият Дявол.

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Черният свят и сравнението с гробница засилват усещането за присъствие на злото, а образът на мъглата-"сивата мъгла" придава смисъла за нещастие и неяснота.